Анорексията - какво знаем за нея и как да я избегнем

Анорексията - какво знаем за нея и как да я избегнем

Анорексията е изключително сериозно психично състояние при което, хората и най-често младите момичета и момчета превръщат храната в свой враг. Вечно на диети, вечно неудовлетворени от външния си вид и килограми, те изпадат в хранителни крайности, като излагат на риск живота си. Числото на заболелите само в България е доста обезпокоително, около 150 000-200 000 човека. Всъщност никога не може да се каже точна цифра, защото болните от тази коварна "болест" почти никога не търсят сами лекарска помощ и не могат да бъдат официално диагностицирани.


Това е коварно хранително разстройство при което болните изобщо не осъзнават, че имат проблем. Те денонощно са обсебени да броят калории, да следят килограми и в същото време тренират доколкото могат интензивно само и с единствената мисъл да свалят килограми. В крайна сметка стигат до почти категорично отказване от храната, изгубват всякаква реална представа за нормални мерки и в много случаи стигат дори до самоубийство, резултат на тяхното маниакално поведение.

Страшно и жалко е, защото почти всеки от нас е познавал по някое такова лице, което бавно и сигурно се е "самоубивало". Хубаво е, че в последните години доста се говори по тези въпроси и е добре всеки от нас да е запознат със симптомите на това коварно заболяване.



Според мен страдащите от анорексия имат криза на самочувствието, породена, не винаги и само от теглото. Те са изключително затворени, спират да общуват дори с близките си хора, защото се чувстват неразбрани. Залитат непрекъснато по разни видове диети, суровоядство, разделни хранения, но да уточним едно! Всичко това те са прочели от случайни източници и недоразбрали започват да го прилагат, като се опитват да си съставят свои режими, в повечето случаи неправилни.



Така със системно недояждане, неправилно и малко хранене довеждат организма си до колабс. В повечето случаи засегнатите от анорексия имат бледо-восъчна кожа, косата изглежда зле, ноктите се чупят, опадват зъбите и се появяват гъбични заболявания, пулсът на сърцето се забавя, кръвното налягане пада драстично. Дехидратирани от липса на вода, имат постоянна физическа слабост и депресии. След време се увреждат бъбреците и черния дроб.

ДАНО МНОГО МЛАДИ МОМИЧЕТА ДА ПРОЧЕТАТ ТОВА, КОЕТО СЪМ НАПИСАЛА!

В следващите редове е интелвюто ми с Вероника Стефанова. Радвам се, че тя се съгласи да участва в тази тъй важна статия в блога ми!



Здравей Вероника, ти си носителка на титлата “Мис България”, според мен една от най-красивите ни представителки на “Мис България”. Кога се сблъска с анорексията? Разкажи ни малко за времето преди “блясъка” на конкурса.
- Благодаря и за мен ти си една от най-красивите българки.
Анорексията ме застигна в рисковата възраст стандартна за болестта 16 години. Бях дете изпълнено с много мечти и в стремежа си да сбъдна всяка от тях неосъзнато попаднах в ръцете на болестта. В този период участвах в ревюта, в конкурси за красота, работех като хостеса, танцувах класически балет, посещавах школа в която пеех и имах уроци по няколко часа седмично. Освен всички ангажименти свързани с моите хобита, за които мечтаех да се превърнат в моя професия, бях и отличничка в училище. Неусетно от цялата умора, която се натрупваше от програмираното ми ежедневие започнах да изпадам в депресия. Липсваше ми контакта с приятели и близки и неусетно започнах да намалявам храненето си. Изведнъж започнах да се виждам в друга светлина изглеждах в очите ми пълна и ненужна, а реално нямах проблем с килограмите, което доказва че първо се разболяваш от анорексия и след това започваш да пазиш диета. Стигнах до фаталните 36 кг на височина 174 см и една сутрин припаднах докато стигна в банята. Наложи се да ме хоспитализират, докато ми приемат се чувствах толкова зле, че баща ми ме носеше на ръце вкъщи до банята, до кухнята, нямах никакви жизнени сили. Семейството ми преживя голям шок, всички бяха много притеснени, а майка ми се самообвиняваше излишно, без да знае че болестта не зависи от никой, а че просто е заложена в теб. Излекувах се с много надежда и подкрепа на близките ми, майка ми идваше всяка сутрин в болницата в продължение на два месеца, за да види дали съм преживяла нощта. Страшното на тази болест не са само килограмите, а до кога ще издържи мозъка и сърцето ти. Има момичета които оживяват на 26 кг има момичета които на 40 си отиват.

Като млада майка, как би защитила и помогнала на детето си, ако разбереш, че има подобен проблем?
- Бих говорила с нея с часове, както правя и с другите момичета, ще се грижа по абсолютно същия начин и за нея.
Ще ставам всяка сутрин в 6 или 7 за да я храня, ще я качвам на кантара и няма да й позволявам да гледа в него, за да знам как се развива болестта, ще я водя на изследвания, освен лечението ще я водя на разходки, на забавления, на кино, за да повярва, че живота живота е прекрасен и сама да пожелае да излезне от състоянието, в което се намира. Всички 57 деца, на които съм помогнала да се излекуват чрез кампанията ми съм ги третирала, като свои. Не съм се отказала от нито едно от тях и до ден днешен със семействата им сме близки. Има моменти, в които лекарите са отказвали да ги приемат, родителите от шока не са могли да им помогнат и аз съм ги носила на ръце в болницата и съм молила по кабинетите да ги приемат. Това е невероятен комшар, да виждаш едно дете, как си отива и да не можеш да му помогнеш. Моята мечта е един ден да направя център за психично здраве, в който да се лекуват основно хранителни зависимости, да има нужната апаратура и адекватен лекарски състав, но това е една много скъпа мечта, която чисто финансово не знам дали ще мога да осъществя някога.



Пожелавам ти да се случи! Кажи ми кога разбра, че в следствие на анорексията губиш реална представа за тялото си?

- Анорексията изкривява виждането за много неща, не само за тялото, тя те кара да загубиш смисъла за живот, това е едно много силна депресия. Тя те кара да виждаш розовото в черно, аз сама съм го изпитала да се гледам в огледалото на 36 кг и да се виждам много много пълна, това е като да чуваш гласове, които реално ги няма.

Има ли в България организация, сдружение или някаква институция, която да помага на младежи с проблем анорексия? Разкажи ми и за твоята кампания.
- До момента кампанията, която създадох е една от най-работещите. Няма момиче, с което да не сме се заели и да не се е излекувало, има деца които идват след 4-5 годишно безрезултатно лечение и ги вдигаме за 3-4 месеца. Гордея се, че познавам психиатри като Д-р Екова, д-р Стоянов, д-р Хаджииванова... хора, които не са върнали, нито един случай независимо колко е тежък и се раздават за тях до последно. Те са ангели. За други организации, които да помагат не знам. Ние подсигуряваме всичко, за всеки който има нужда от нас. Има семейства, на които всяка седмица съм им носила храни, на момичетата също и в болницата им нося всичко най-необходимо, момичета, на които съм им поемала изцяло масажите за възстановяването им и лекарствата, което не съм чула някой друг да го прави.

Благодаря ти Вероника, ти си прекрасна!
Ще се радвам, ако заедно с тази статия сме могли да помогнем дори на едно момиче.

В заключение ще кажа:
Разберете, че от Вашата прословута "Воля" и "Инат" в случая няма нужда. Няма със себеотричането си да промените природните закони, нито с безмисления си бунт! На всички анорексици ще препоръчам първо да се огледат и "реално" да видят как изглеждат. Не се притеснявайте да споделите страховете си с близките и специалисти, защото единствено те ще Ви помогнат. На Вероника ще кажа една голямо БРАВО! Аз лично с изготвяне на балансирани хранителни програми мисля, че съм помогнала на много момичета. Щастлива съм, че всички те са се вслушали в здравия си разум и са променили начина си на живот!



Започнете да се занимавате със спорт, защото той ще Ви научи на дисциплина и ще постави пред Вас други критерии. Излизайте повече сред природата и бъдете с любимите си хора и семейството. Мили момчета и момичета, гледайте позитивно на живота! Той е само един и заслужава да се изживее в здраво тяло и с много положителни емоции!

Биляна Йотовска