Най-чудатите екзотични плодове в света! Част II

Най-чудатите екзотични плодове в света! Част II

След големия интерес, които предизвика статията ми за най-чудатите и екзотични плодове в света, продължавам с част II

В природата има много интересни, странни и необичайни на вид екзотични плодове. Всички ние си мислим, че знаем доста за тях, а всъщност истината е, че само сме чували… Колко от нас са ги виждали? Понякога е трудно да повярваме на очите си. А ако невероятното чудо е в същото време вкусно и полезно? Тогава изучавайки техните полезни качества трябва из основи да променим виждането си за храненето.... Съвсем накратко ще се опитам да Ви запозная с някои от всички тези чудеса на природата....


Дуриан


Това са род тропически плодове, разпространени основно в Югоизточна Азия. Плодовете им са големи и бодливи отвън, имат високо съдържание на минерали и хранителни вещества. Имат един недостатък - острата миризма. Поради този факт в някои азиатски страни плодовете са забранени за пренасяне в самолет, автобус и градски транспорт. Големината на плода може да достигне до 4 килограма, а височината на дървото до 40 метра. Листата на дървото са вечнозелени, а формата им варира от продълговата до кръгла, цветът на месестата част е от жълт до червен, в зависимост от вида на дървото. От трийсет вида, девет са идентифицирани като годни за консумация. Плодът се използва за ароматизиране на някои видове сладки, биксвити и сладоледи в Азия. Ориз, приготвен на пара, се сервира с кокосово мляко и зрели плодове от Дуриан. Листата съдържат хидрокситриптамин, синапено масло и притежават антипиретични свойства. Местните жители го използват за лечение на настинки и някои инфекциозни заболявания. Баня от листата на дуриан е в помощ при лечение на жълтеница, защото насърчава отделянето на повишения билирубин. Корените на растенията имат антивирусно действие. Дуриан плодовете се използват като добро противоглистно средство. Семената имат стягащо свойство и се използват за лечение на диария. Аминокиселините, които се съдържат в плодовете, сяра и витамини допринасят за увеличаване на общия имунитет


Рамбутан



Расте в Тайланд, Виетнам, Малайзия и други места от Югоизточна Азия. Името му идва от индонезийската дума "рамбутан", което означава "космат". Това е така, защото плодът отвън е космат и червен, с малки зеленикави реснички. Това е един от най–известните плодове в Югоизточна Азия, отглежда се в градини с търговска цел. Най–големият производител на рамбутан е Тайланд. Расте добре на 22–30 С, чувствителен е към температура под 10 С. Може да се използва като съставка за екзотични плодови салати, за компоти и конфитюри. Подходяща добавка е към различни видове меки сирена или месо. В азиатските страни ядката на рамбутана се използва за производство на готварска мазнина и сапун заради високото си съдържание на мазнини.

Захарна ябълка (черупчеста анона)



Родината на този плод е в тропическата зона на Америка, но вече го отглеждат и в Пакистан, Индия и Филипините. Плодовете приличат на шишарки с диаметър около 10 см. Захарната ябълка има лек вкус на яйчен крем и малко семки. Захарната ябълка е отличен източник на витамин С и манган, добър източник на тиамин и витамин В6, осигурява витамини B2, B3 B5, B9, фолиева киселина, калий, магнезий, калций и желязо, фосфор, диетични фибри. Количеството на витамин C в плода е по-голямо отколкото това в един портокал. В растението е открито вещество със свойства на мощно химиотерапевтично лекарство. В друго изследване с животински модели, се установява понижаване на кръвната захар при провокирано състояние на диабет у тях, след прием на плода. Редом с тези научни разработки, се доказва, че консумацията му засилва имунитета. Относно раковите заболявания е показно, че екстракт от растението помага в борбата с 12 вида рак, включително неоплазии на дебелото черво, белия дроб и гърдата. Намалява рязко броя на раковите клетки.


Нони


Този плод е известен с много имена, в това число голяма моринга, индийска черница и др. Негова родина е Югоизточна Азия и Австралия, но се отглежда и в тропиците. Дървото има плодове целогодишно, но когато узряват, плодовете имат остър аромат. Въпреки миризмата, плодът е богат на влакна, витамини, белтъци, желязо и калций и е основна храна в много страни в Тихия океан. Може да се консумира сготвен или суров, подправен със сол. Многобройните ползи за здравето от употребата на нони, доведе до масовото разпространение на разнообразни търговски продукти в местата, на които пресният плод е недостъпен - сокове, прахообразни концентрати и таблетки. Нони се разглежда като изключително богато на лечебни свойства растение. Високото му съдържание на витамин С, богатото разнообразие от полезни вещества и микроелементи, го прави подходяща алтернатива при голям набор от състояния и заболявания. Някои от активните вещества в нони помагат за възстановяването на увредени клетки в организма,а други активират имунната система. Сред подпомагащите здравето субстанции в плода и сока от нони се включват полизахариди, полифеноли, флавоноиди, иридоиди, терпени, гликозиди и алкалоиди, като проксеронин (proxeronine) и антрахинони. Полизахаридите и антиоксидантите в нони стимулират имунната система. Също така има силно детоксикиращи и антимикробни и противогъбични свойства. Сок от нони се препоръчва също при шипове,високо кръвно,артроза, акне и някои видове ракови заболявания.


Лангсат



Лангсат или дуку – това са два много приличащи си плода, които могат да се намерят в цяла Азия. Те са от едно семейство и са почти еднакви на външен вид с една единствена разлика. Кората на на лангсата съдържа латексно вещество, което не е отровно, но поради него плодът трудно се бели, докато кората на дуку се отделя много лесно. Сърцевината на плода има пет сегмента, като в някои има горчиви семена. Това е много сладък плод, който може да се приготвя по различни начини.


Джаботикаба


Това е бразилската лоза – едно много странно растение от Югоизточна Бразилия. Странността е в това, как растат плодовете върху него. Първоначално, върху ствола и големите клони се появяват жълто-бели цветове, които се превръщат в плодове с диаметър 3-4 см. Виолетовите плодове с кръгла форма имат мека желатинова сърцевина с 1-4 черни семена. Плодът е много сладък, като може да се яде суров, но най-често го използват за направата на вино или ликьор. За съжаление, този екзотичен сред все още не може да се открие в магазинната мрежа на нашата страна. Плодът не трябва да се консумира от диабетици


Ягодово дърво


Ягодовото дърво не е най-рядкото и екзотично растение, но е изключително интересно. Има три вида на растението Ягодово дърво, като в Европа най-разпространен е вида Арбутус. Ягодовото дърво е характерно за страните от средиземноморските региони, среща се на територията на Франция и Ирландия. Плодовете му, дребни, червени и с груба повърхност, не се консумират сурови, защото имат неприятен вкус. От ягодово дърво се приготвят вкусни сладки и конфитюри. Действието на плодовете е  антибактериално особено силно срещу микобактериите.Използва се за лечение на цистити и уретрити, както и за възпалено гърло. Плодовете са едно от чудесата на природата и ние всички трябва максимално да се възползваме от тези дарове,включвайки ги като неразделна част от нашето хранене и начин на живот. Само така ще си гарантираме дълголетие, отлично здраве и щастлив и ползотворен живот...


Биляна Йотовска